В момента България за едни е страната на неограничените възможности, за други пък е просто лоша майка (мащеха), към която е все по трудно да изпитваш обич. Хора и ситуации всякакви, но едно е сигурно-абсурдите никога няма да свършат.
И докато едни се чудят как да преживеят с минималната си заплата и да си купят вечеря, други с уверен размах си купуват неща от сорта на...ЧЕЗ. От известно време насам казуса Гинка гръмко измести въпроса за Шушана... за добро или за лошо. Да, правилно. Става дума за доскоро обгърнатата в мистерия Гинка Върбакова, която купи активите на ЧЕЗ и която по-късно надълго и на широко обясняваше по интервюта, че е направила заветната сделка чрез собствена фирма и никой не стои зад гърба ѝ. С две думи - съвсем честно и почтено една скромна на вид и никому неизвестна женица, на 43 години от Пазарджик успя да направи доста солидна "покупка"!
Спазари се с една такава лекота, присъща на някой отегчен милиардер, който се чуди дали да не си купи още един замък, или направо да инвестира някой и друг милиард в 5-6 лунапарка.
И въпреки привидно честните признания на нашата новоизгряла бизнесдама, съмненията в умовете на хората не стихват и те започват да си задават разни въпроси. Като например защо тази жена така натрапчиво напомня на обикновена безгласна буква, ръководена от влиятелния Х или пък защо говори и се повтаря така, сякаш думите ѝ са прилежно обмислени... от някой друг?
Наистина ли Гинка е направила сама тази инвестиции за какво всъщност се бори? Защо цялата ситуация около тази покупка лъха на добре познати задкулисни схеми и корупция и защо все още има толкова неизяснени неща около казуса? И най-вече как така една жена идва от нищото и прави толкова мащабна сделка, без реално да има нечия сериозна подкрепа?
Колкото и да ни се иска Гинка да е от онези жени, които покоряват света за няколко дни благодарение на своя ум, борбеност и предприемчивост, някак си не ни се вярва тя да е един от тези случаи. Тя е толкова самостоятелна в своя проект, колкото са и Мегз, Гери-Никол, Сузанита, Делян Добрев и други произволно нашумели с присъствието си личности, без значение към кой бранш спадат. А на всеки е ясно, че зад всички тях стои истинският виновник за успехите им - я някой богат любовник, я баща, я далечен/близък роднина... а защо не и кум.
Кой и по какъв начин е подпомогнал Гинка в нейното супер начинание, все още е загадка, но със сигурност е някой, който далеч не е толкова случаен и неизвестен. Да осъждаме или да виним гневно тази така наречена бизнесдама на средна възраст определено е излишно. Тя няма пряка вина, че в България ако се нагласиш както и където трябва, можеш да си купиш всичко-като се започне от дипломи, премине се през хотели, големи предприятия и активи... и се стигне чак до нечие уважение и любов.
Мнозина ще продължат да се възмущават възкликвайки: "Как може... да се случи еди какво си, при положение, че..."?
А всъщност истината е, че нещата се случват по този толкова пародиен и абсурден начин, защото ние им позволяваме. Позволяваме да бъдем управлявани от неадекватни хора със съмнителни интелектуални и морални качества, позволяваме същите тези хора да ни правят на луди, позволяваме сами да изглеждаме безсилни и слаби, позволяваме да затъваме докато определени персони се издигат за наша сметка...
Ето защо Гинка не е причина, а следствие и всъщност е едно от многото отражения на парадокса, който самите ние постоянно подхранваме. За това следващия път, когато някой от нас попита "Ама как може...?", трябва сам да си отговори. В България отдавна всичко може, защото ние го допускаме.
Автор: Линда Николова
Коментари